„Регионални особености в културата на етноса”
"Според труда на Хр. Вакарелски „ Етнография на България” , 1974 или едноименния тритомник / издание на БАН, 1980/ са очертани следните етнографски групи:
1. РУПЦИ - живеещи в Родопите
2. ПОЛЯНЦИ- между Дунав и Стара планина, на изток от Искър
3. БАЛКАНЦИ- северните склонове на Стара планина, на изток от Ботевградско
4. Шопи- от Дупнишко и Кюстендилско до Пернишко и Софийско- Самоковско
5. МАКЕДОНЦИ- Пиринската област и останалите извън държавните граници земи
6. ТРАКИЙСКО- на юг от Стара планина край Марица и Тунджа
7. ДОБРУДЖАНЦИ- между Русе, Балкана и Варна
Бит и култура
1. РУПЦИТЕ- РОДОПЧАНИТЕ- с център Средните Родопи.
Това е високопланински терен в Родопите, който определя и основния поминък- скотовъдството. Познати в миналото са били абаджийството, медникарството и дюлгерлъка/ зидарството/.
При градежа на къщите им основен и преобладаващ е камъкът, включително използван за покрив. За покрив послтепенно са използвани и сламата от ръж, а строеж са използвани и плетеници с дървени пръти, т. нар. колиби. Вътре в къщата има добре изработени долапи от дърво с медени съдове по лавиците.
Облеклото е типично:
за мъжете- чернодрешно
за жените- плътна сая с карирана престилка/ прескутник/ и забрадка от бяло тъкани кърпи, спуснати по плещите или пристегнати по главата, завързани отзад.
Семейството е било многолюдно, но постепенно се установява малко семейство, след женитбите на синовете и отделянето им. Помагали си взаимно.
Сред рупците няма коледуване, а само сурвакане. Най- почитан е Гергьовден.
Преобладаваща сред рупците е любовната лирическа песен, изпълнявана по седенки. От инструментите най- популярна е каба- гайдата. Танците са спокойни и тежки, хорото е несключено като песенно изпълнение или в инструментален съпровод.
С цялата си материална и духовна култура, с песните, танците, говорът, рупците са сред най- старите групи от българския етнос.
2. ПОЛЯНЦИТЕ- СЕВЕРНЯЦИ- наричани са още ЕРЛИИ и ЪРЦОИ/ населяват равнината покрай Дунава, почти от Тимок до Шумен и Балчик.
Основен поминък е земеделието. В миналото са живеели в наземни жилища, наричани „ бордеи” / едноделни/ , а селата са скупчени, за разлика от махалите при планинците. След Освобождението значително променят своя бит, когато по тези места се настаняват много балканджии.
Облеклото в миналото:
За мъжете- предимно белодрешно, като постепено навлиза и чернодрешното
Жените- обличат се двупрестилчено, опасани с тесни и дълги колани на пояса, украсени с шевици по ризите.
Запазено е коледуването с богат песенен репертоар и благословии. Интересни са кукерските игри след Сирни заговезни. Ръководна е ролята на женския персонаж- „ бабата” и на мъжа- кукер. Може би под северното/ румънско/ влияние се появява фигурата на „ бразая” , а русалиите тук се наричат „ калушари”. Това са игри през русалската неделя. Тяхната основна функция е лечителството. Запазени са летните обичаи за предизвикване на дъжд- Герман/ понякога и срещу валежи/ и Гонене на змей.
Запазени са много жетварски, седенкарски и обредни песни с преобладаващо едногласие. Среща се ръченицата, а хората и танците са сключени. Доста от хората се изпълняват в музикален съпровод. Преобладаващи музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата/ т. нар. джура гайда/ .
3.БАЛКАНЦИ Населяват северните склонове на Стара планина като сепочне от Искърския пролом до Котел. Наричани са още „ горниенци” . Живеят в два типа селища- големи и събрани на паланка и силно пръснати колибарски махали. Жилищата им са външно представителни в квадратна форма и на два етажа. Първият етаж се използва за стопнаски цели, а втория за жилище на семейството.
Поминък- животновъдство и достатъчно земеделие. Някой излишъци довели до развитие на занаятите и търговията. Мъжете ходили на работа в други страни, доста от тях като градинари. Като забогатеят тук и от гурбета, пращали децата си да учат в чужбина. Не е случайно, че доста от възрожденците произхождат от балканджиите/ напр. Г. Раковски, П. Р. Славейков, Софроний Врачански и др. /
Облекло:
При мъжете то е чернодрешно
При жените то е сукманено с украса от пъстри тъкани и шевици и най- вече от метални накити. В старо време е преобладавало двупрестилченото облекло. Забраждането в Централния Балкан / Габровско, Търновско, Еленско/ е т. нар. „ сокай” с диадеми / скъпоценни украшения на главата във форма на венец/ .
Обредите и празниците по календара са характерни за всички сезони, но не са така разгърнати като у полянците.
В песенния фолклор преобладават хайдушките мотиви и митологично-новелистичния епос. На запад се срещат 10- срични „ юнашки” песни. Инструменталната музика се представя от кавала, гъдулката / наричана понякога цигулка/ . Имат хора на песен и в музикален съпровод. В материалното художество имат ценни дърворезби и иконопис. Това е прочутата Тревненска школа, както и Троянската грънчарска традиция."
4. ШОПИ. Това е една от най- обособените и колоритни етнографски групи в България / от трак име САПЕИ/ . За името „ шоп” има различни тълкувания, често и в негативен план / за консерватизъм- дървен шоп / .
Траколозите говорят за тракийското племе серди, което се смесва и асимилира от славяните. Наследниците на сердите били днешните шопи- в това число Граовците в Трънско- Брезнишко, в Радомирско- Кюстендилско, та чак нататък от границата в Западните покрайнини. По- късно, поради сходства и в Северозападна България до Дунава се говори за шопи, както и към Самоковско и Ботевградско, та чак до цялата дясна страна на Струма.
Скотовъдството и земеделието са доста примитивни. Ходели на гурбет. Много време се е запазила задругата / в селища махали/ . оттук произлезли някои=й занаятии в градовете: хлебари, бозаджии, зидари.
Облекло:
При мъжете преобладават потурите с тесни крачоли, наричани „ беневреци” или „ дзиври” от бял шаяк. Постепенно е настъпило потъмняването / от изток в Северна България и от юг към Македония/ . белодрешковците са запазени особено в Елинпелинско.
При жените са характерни три типа носии:
1. двупрестилчена; 2. саична; 3. сукманена
Обредната систеа е била разгърната. Има коледуване с богат репертоар и сурвакане с дрянови клонки. Запазен е новогодошния карнавал- сурвакари, бабугери и пр. Запазено е лазаруването с богат реквизит и песенен репертоар. Шопският диалект е твурде характерен. Известна е епическата традиция с юнашки и митико- баладни мотиви, изпълнявани и на два гласа. Пее се предимно многогласно. От музикалните инструменти характерни са гъдулката, кавалът и двоянката. Особено място заема пискливата гайда и тъпънът. Шопското хоро е ситно / четворка/ . развита е шевицата като украшение и шарените колани с павти.
Женски тип носия
• Двупрестилчена носия- тя е най- стария тип носия, запазила се до началото на 20 век. Тя се състои от риза, препасана с две престилки. Този тип носия се носи в цяла Северна България от Видин до Силистра. В тази носия съществува богато колоритно и композиционно разнообразие, което съдържа орнаментална и възбена окраса на ризите, на предните и задните престилки. От двете престилки, предната винаги е по- лека, по- тънка, по- дълга, по- тясна и по- ярка по тон от задната. Задната престилка е съставена чрез водоравно съшиване на две тясно тъкани вълнени парчета плат, които са дълги, защото тя е богато набрана. Украсата и е по долния край.
Ризата в Западната част е светлочервена или розова украса с акценти от меко зелено и студено синьо, малко жълто и малко черно. С отиването на Изток, постепенно червеното във везбата потъмнява и се увеличава черното. Срещат се ризи, бродирани с тъмно кафяво и черно. Задната престилка е вълнена, в по- тъмно червено, синьо, винено, по- старите са черни с цветен орнамент. Украсени са с отвесни ивици от дребни линеарни и геометрични орнаменти. Връхните дрехи са разнообразни по дължина и са без ръкав, с къс или съответно дълъг ръкав. Освен цветните обтоки и везба, връхните дрехи са обточени и с ивица кожа около врата, рамото и предницата. Елекът навлиза и при жените. Той е къс до кръста и е направен от домашно тъкан вълнен плат или от фабричен плат.
• Еднопрестилчена носия- тя е по- примитивна и е разпространена в Благоевградско, Превала, Разложко и в Чепинското корито. Върху дългата бяла риза е опасана стигаща до глезените широка вълнена престилка, която обвива тялото от кръста надолу. При талията двата края на престилката се захващат един за друг, а към коляното леко се отделят, за да се открие част от ризата. Престилката е червена или маслено зелена. При студено време се слага сая без ръкав или елече.
• Сукманена носия- тя е по- нов тип носия, разпространена е в цяла България. Носиите от този тип са съставени от риза, сукман, престилка и допълнителни горни дрехи. Сукманите в Софийска и Трънско се носят без престилка. В Добруджа и Варненско носиите са рязани високо над талията, а полите са пришити, набрани на опънатия корсаж. Ширината на полите е различна. Платът също е различен, в зависимост от климатичните условия.
• Женска саена носия- саята е дреха, която се носи над ризата и за разлика от изцяло затворения сукман е отворена отпред по цялата си дължина. Обикновено саята е с ръкав до лакътя или до китката. Тя е рязана по- дълбоко около врата. Саята по начало е дреха, която не е рязана в кръста, а полите и са разширени.
Престилката е цветна, много често червена, украсена с тънки орнаменти. Българската сая е едноцветна / бяла, синя, зелена, черна/ или от раиран домашен вълнен или памучен плат. При саята отворът по предницата е закопчан вътрешно и с телени копчета, при което предниците и се допират, а под кръста полите и не са закопчани, което дава свобода при движението. Саята се среща в Кюстендилско, Гоце делчевско, Банско, Чирпанско, Първомайско.
Мъжка белодрешна и чернодрешна носия
До края на турското робство само в Западна и Северозападна България се запазва белодрешната носия. Навсякъде другаде из България е разпространена чернодрешната носия.
Както говории самото име „ белодрешна” , това е бяла носия. Зимно време е от домашна вълна- аба, а през лятото при полска работа мъжете обличат свободно скроена риза, опасана с вълнен червен пояс. Освен беневреци и ризата, в композицията на белодрешната носия влизат и разнообразни по дължина горни вълнени бели дрехи без ръкав, с къс или дълъг ръкав. Ризата пък е богато украсена с възба, а пояса е червен- от вълна. Ямурлукът се е приемал като най- топлата горна дреха за лошо и студено време. Той е с качулка и е от вълна. Кожухът от овча кожа също е от композицията на белодрешната носия.
При чернодрешната носия се забелязва скъсяване в дължината на мъжките потури до коляното. Като лятно облекло се употребяват бели платнени гащи, над които са извадени широки накъдрени поли. Кръстът е опасан с пояс, който е още по- широк от пояса при белодрешната носия. Тук той е около 50 см, докато при белодрешната носия е 20 см. Ямурлукът е връхна дреха и при чернодрешната носия. Шубата също е използвана като горна дреха от вълнен плат. Ризата тук не е украсена с везба, тъй като е скрита.
Библиография:
" Български фолклор. Подялба и размисли" автор Костадин Динчев, Унивеситетско издателство " Св. Климент Охридски" стр.267 „Регионални особености в културата на етноса”
Тактови размери
Ето и малко любопитна информация относно тактовите размери на някой от хорцата!
Арап – тактов размер 2/4 или 4/4
Ганкино - тактов размер 11/ 16
Граовско – тактов размер 2/4
Дайчово – тактов размер 9/8
Джангурица – тактов размер 9/8
Дунавско – тактов размер 2/4,
Еленино – тактов размер 13/16 или 7/8 /широка
Изручанка – тактов размер 2/4
Испайче – тактов размер 8/8+5/8
Йовино хоро – тактов размер 7+11/8
Копаница – тактов размер 11/16
Копче – тактов размер 7/8 или 7/16
Кукунеш – тактов размер 2/4
Кюстендилска ръченица – тактов размер 7/16
Малишевско – тактов размер 2/4 или 7/8
Опас – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Пазарджишка копаница – тактов размер 11/16
Пайдушко – тактов размер 5/8 или 5/16
Петрунино – тактов размер 12/16
Право – тактов размер 2/4
Ръка – тактов размер 2/4
Сборенка – тактов размер 2/4
Ситно влашко - тактов размер 2/4
Тракийска ръченица – тактов размер 7/8 или 7/16
Трите пъти - тактов размер 4/8, брои се раз-два
Циганско – тактов размер 4/8
Четворно – тактов размер 7/8
Чичово – тактов размер 4/8
Шира – тактов размер 2/4
Ширто – тактов размер 7/8 или 8/8
Шопско – тактов размер 2/4
