Чужди танци

Полски танци

Полка
Танцът „Полка” възниква около 1830 в Бохемия и става популярен в цяла Европа в началото на 19-ти век. Името "полка" произлиза от чешката дума за "поле", а на полски означава „полякиня”. През 19-ти век много водещи композитори създават музика за „Полка”, с която тя влиза и в балните зали. Тя постига толкова голяма популярност, че дори дрехи, шапки, улици и ястия са кръстени на нея по онова време. Полката се популяризира в Австрия, Франция, Англия, САЩ, Индия и др.
Полката е жив и бърз танц в размер 2 / 4, рогресивен танц, завъртайки дансинг към тройната стъпка. Полката се характеризира със самохвалство, което може да бъде подчертано повече или по-малко, зависейки от музиката.








Краковяк
Краковяк е полски танци от района на Краков, старата столица на Полша и центърът на южната част на страната, наречена Малополска (Малка Полша). Танцът датира от 16-ти и 17-ти век и е свързан с ритуала на охажване. В средата на 19-ти век Краковякът става популярен танц в балните зали на Австрия и Франция. За Полша това е времето на дялове и неуспешни въстания (1831, 1848 г.), с които се опитва да си възвърне независимостта на страната. В същото време Краковяк става изборът на много велики композитори като Фредерик Шопен, които го превръщат в обширна и дори виртуозна форма.



Италиaнски танци

Тарантела

Тарантелата е бърз танц в 3/8 или 6/8 такт, характерен за Южна Италия. Предполага се, че води името си от умалителното назавание tarantella на считания за отровен паяк - тарантула. Според легендите, след ухапване от тарантула помагало танцуване, тъй като бързите ритмични движения "прогонвали" отровните вещества. За пръв път е спомената като „терапевтичен” танц през 17 век. По-късно Тарантелата се превръща от "лечебно" танцуване в танц символизиращ любов и страст. Въпреки че е важен и характерен за Неапол, танцът се среща и в други италиански региони и се характеризира с много различни варианти. През 19 век Тарантелата бива открита от много композитори от епохата на Романтизма. Среща се в произведения на Шуберт, Франц Лист и Шопен.



Фуникули Фуникула

Фуникули Фуникула е неаполитанска известна песен, написана от италианския журналист Пепино Турко и италианския композитор Луиджи Денза през 1880 . Тя е композирана в чест на откриването на първия въжен лифт на Везувий . Песента е изпята за първи път в хотел „Quisisana” и се радва на огромен успех . По късно е представена и на фестивал през същата година. Заради голямата си популярност в Италия и по света, Фуникули Фуникула се превръщя в традиционна народна песен, към която италиански хореографи създават танц.

Гръцки танци

Сиртаки
Сиртаки е гръцки танц, създаден през 1964 година специално за филма „Зорба гъркът”. Той не е народен танц, а по-скоро съчетание на бързи и бавни мотиви от старинния танц Хасапико. Самият танц и музиката са дело на Микис Теодоракис. След излъчването на филма, танцът става символ на Гърция пред останалия свят. Понякога е наричан „Танцът на Зорба“. Сиртаки е умалително име на сиртос, название с което се обозначават група критски танци. Играе се или в линия, или в кръг, започва с бавни и плавни движения, които постепенно стават по-бързи и по-резки, придружени с подскачания. В ролята на Зорба играе американският актьор Антъни Куин, който на финалните сцени на филма дори играе сиртаки със счупен крак.



Хасапико и Зейбекико

„Хасапико” и „Зейбекико” са разновидности на „Ребетика”, което на гръцки означава гуляйджия. Това е музиката на гръцкия ъндърграунд. Тя се налага като стил в първите години на 20 век. Изпълнява се на основно с три инструмента, които водят началото си от турския саз (тамбура) – бузуки и неговите двама по-малки братя - дзура и баглама. Освен тях се използват и дайре, акордеон, китара и сандури. „Хасапико” се нарича също „Макеларико” и води своя произход от византийски времена, смятан за пантомимичен танц, танцуван по празниците, основно от месари, наречени още макелари. Има определен ритъм и се танцува и от мъже, и от жени, хванати за рамене.
Мнозина смятат „Зейбекико” за тежък и тромав танц, народен танц с доста импровизация в неговите стъпки. Исторически погледнато става дума за древен тракийски танц, водещ името си от тракийска област, населявана от племето „зейбеки”. По-късно има сведения, че се е танцувал от османските еничари, повечето с християнски произход – гръцки или български. Танцува се от двама мъже или само от един като стъпките са импровизация, основно бавен ритъм, изразяващ моментните чувства на танцуващия го.